Какво съм аз? Ръце, в които да се губиш,
с които ти рисувах къщи. Една история,
далеч от приказния свят ще търсиш,
и пътища, в които нямо да се връщаш.
Една молитва близо до сърцето ти -
не ме изгубвай, като вятъра на тръгване.
Аз искам в теб да се запазя себе си.
Но толкова боли, че няма съмване.
Ръцете ти ми трябват да се стопля.
Навън е сухо, мрачно и мъгливо.
А вкъщи, няма как да не запомня -
ужасно парят тъжните усмивки, тихо.
И няма как - дъга съм и сълзите ти.
И моето море е странно сиво.
Какво съм аз? Политам, а в очите си
удавям залеза, преди да е отминал...
11.11.2009
© Ем Все права защищены
Възхищението не се описва с думи...