Попитах слънцето:

"Какво значи да обичаш?"

Нали било е първото.

А днес еднакво топли всички.

Попитах и луната:

"Какво значи да обичаш?"

След слънцето изгрява тя

и нашата съдба предрича.

Попитах гълъба свободен:

"Какво значи да обичаш?"

Нали се скита той на воля

и пощальон е на мечтите.

Попитах вятъра студен:

"Какво значи да обичаш?"

Нали от него всеки ден

сълзи се раждат във очите.

Попитах и дъжда пороен:

"Какво значи да обичаш?"

Нали денят ни щом е зноен,

го следва дъжд с дъга избистрен.

Попитах и дъгата многоцветна:

"Какво значи да обичаш?"

Тогаз светкавица просветна

и озари ума едничка мисъл -

че търсеният отговор е скрит

във всекиго от нас от дълго време,

в душата запечатан като щрих,

от Дявола и Бога сътворен.

*  *   *

Погледнах в себе си, в душата,

разрових паметта и спомените,

и истината се разкри, позната -

това е графиката на живота.

Най-първи беше слънчевият отговор,

а после на луната звездните слова,

видях, че вятърът със гълъба е в сговор,

а слънцето със многоцветната дъга.

*  *  *

И слънцето ми каза със примигване:

"Не мога аз без моята Луна!

Но за да ви топля, трябва винаги

от мен да бяга, да залязва тя."

Луната ми отвърна със усмивка:

"Без Слънцето и мен не би ме имало.

Но за да ви бъда нощната завивка,

отказах се от Слънцето. Завинаги."

А гълъбът изгука преди полет:

"Обичаш ли, душата си отдаваш.

Мечтите не използваш за окови.

Без свобода любов не получаваш!"

И вятърът стаи се, усмири се,

написа ми с перо от птица:

Обичаш ли, обичаш и сълзите,

от любовта родени в твоята зеница!"

И най-накрая и дъждът изръси

с големи капки, изведнъж:

"Човек не чака! И не търси!

Обича ли, това е чудо! И случва се веднъж!"