Plevel (Силвия Илиева)
159 13707
7 нояб. 2020 г., 11:30  

Каквото остана дъждът го угася 

  Поэзия
487 11 24

Напиваш ме жадна

за кърваво вино,  

целуваш ме с мислите -

кръв по устата,

наричаш ме крепост

и нежност без име,

превземаш ме бавно

да падне стената.

Извайваш ме с пръсти,

а вятърът хищен 

тапетите с нокти,

накъсва и вие.

В стрехите, в цветята,

смехът е залостен,

светкавица блесва,

телата ни шие.

Увити в прегръдка,

катериме Рая,

нахлува в гърдите ни

цъфнала шипка,

разпукват се тухлите

в тъмната стая,

издишваме, вдишваме,

въздухът писка.

Две кули превзети

и рухват до пясък,

каквото остана...

дъждът го угàся.

 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, скъпи Мария и Кирил!
  • Забелязах, че си се върнала и си приложила ювелирна редакция, от което стихотворението е заблестяло като диамантче! Браво, Силви!👏💕
  • "крепост и нежност без име". Другото е камуфлаж, за да не те нарани онзи, който не познава сърцето и душата ти. Нежна, но непревзимаема. Бъди винаги такава, Силве! Поздравче!
  • " ...смехът е залостен,
    светкавица блесва,
    телата ни шие.
    Увити в прегръдка,
    катериме Рая "!!!!!!!!

    Магични думи, силна поезия!👏💕
  • Благодарности от сърце, Иржи и Джени!
    Поздрави.
  • Въздухът писка! Чудесийка сюрреална има тук. Поздрави, Силвия!
  • Защо да потарям казаното от другите, ти знаеш добре мнението ми за твоето творчество, Силве!? Неповторима!А това за тиквата добре, че го каза, че и аз го правя по същите причини, но си мисля, че е "от възрастта"...
  • Дени ☀️...
    Ире, след стихчето остана само пушилка от тиква и карамел. Случва се предполагам на всеки да забрави нещо във фурната 😀, но се надявам поне да сънувам нещо по-приказно от ядосана тиква. Язък за допълнителната захар! 😐
    Деа, благодаря ти🌷.
    Краси, развесели ме яко. Така си беше.
    На А - точно. Сега ще добавя ударение.
    Доче, експериментирам засега само във въображението си. Радвам се, че ти допадна.
    Благодаря Ви, момичета! Хубава и уютна вечер!
  • Стихoтворението ти е като нестинарски огън, Силвия!
  • дъждът ще угАся - така го разбрах.
    .. Така става като ти удари музата един ъперкът!! Поетичен гейзер...
  • Страст! Супер!
  • Въобще остана ли нещо? Тая страст няма какво да я угаси
  • Всяко произведение има своята публика, Силве. Нормално е по различен начин да бъде прочетено. Има автори, които казват това, което аз не мога, но искам да кажа. И да прочета. И ти си от тези, за мен.
  • Не знам дали и с какво съм заслужила тези благородни думи, Дени. Благодаря. Не е от скромност, просто не се чувствам по-добра.
    Кети! Чест и радост е да те видя. 🌷
  • Вълшебница!
  • Искам и към Лиа да се присъединя, и как ми се ще и на мен така да пиша...ох.
    Прегръдки.
  • Благодаря Ви от сърце, Юри, Младен и Лия🌷! ☀️
  • Оставаш неповторима следа в същността на четящия. Стаеният огън в редовете ти, гъделичка съзнанието. Ритъмът е като въздишка -вдишване -въздишка...Само че изпълнени с огнена страст , след която остават въглени, а не пепел.. Видях героите и така ми хареса. Цяла вселена оживява в мен. Винаги е удоволствие да те прочета и е трудно да анализирам. Емоционалната същност в метафорите ти е невъзможна за пресъздаване.
  • Хареса ми и като мелодика, и като образност!
  • Готино е - страстно и нахакано! 😀
  • Благодаря ти, Дени! Малко Хелоуинска стана магията 😆.
    Бени, благодаря ти за знанията, които си ми предала, благодаря за човешкото ти отношение и подкрепата! За мен значи много!
    За малко да му изпусна юздите, Наде.
    За мен е чест и удоволствие!
  • Поех си дъх, чак на финала. Зашемтяващо!
  • Остави ме без дъх този стих! Браво, Силве!
  • Магия!
Предложения
: ??:??