2 сент. 2021 г., 01:55

Калейдоскоп на очилата 

  Поэзия » Философская, Другая
553 9 16

Часовникът мълчи вестибуларно,

но подозирам древната му лудост –

опитва се да бъде по-забавен,

не му се получава, доста трудно.

 

Летяла съм да го догоня нощем

и сутрин от стрелките се напрягам.

Минутите над очилата по́щи,

когато никак… най не ми се става.

 

Навита съм – ще си откраднем време:

калейдоскопско и безгрижно, бурно…

Как искам за секунда да му дреме

за теб, за мен и лятото ни щуро!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Скити и Роси!
  • Времето е това което имаме на земята. На него не му пука, но нас за него да! Поздрави, Краси!
  • Много е хубаво, Ина!
  • Хубаво-лошо... още една година, която почти си замина ... Благодаря ви, четях коментарите и си мислех, че това време не е като онова време, ама карай...
  • Хубаво е!
  • Вестибуларно се ядва, когато започва с ме- е по-трагично: ментално, метаболично и т.н.
    Винаги е тъжно, когато нещо хубаво си отива, де да можеха вместо парно спомените да но грея
  • Зарежи времето...на малки мигове любов!
    Иначе е дълго и тягостно.
    Поздравления за творбата, ИнаКалина!
  • Живот като калейдескоп - кой не го иска!
  • Щура си като щурото лято
  • Любимите ми моменти са тези, в които времето не съществува ☺
    Както винаги, стойностен стих!
  • Хубаво е и ме усмихна! Точно когато много ми се искаше да се усмихна хихи 😊 Надявам и аз калайдоскопските (брех не мога да го напиша 😆) очила. 🤣 Супер е!
  • Ай, страхотно! Ако на него не му дреме за нас, не виждам защо пък на нас да ни дреме за него.
  • ноу мърси, Деа, това е положението, и аз
  • Ооо, Краси, не за секунди да му дреме, а за няколко месеца , а ако не е много нахално от моя страна - за двайсетина години🤣
    Усмихна ме рано, рано., благодаря ти за което!
  • и твоето мое аха Дени!
  • Краси, това е моето твое стихотворение.
Предложения
: ??:??