9 окт. 2007 г., 10:05

КАЛИНА И ЯВОР 

  Поэзия
2262 1 15
 

КАЛИНА И ЯВОР

                       ..."Стройна се калина вие..."
                                                /"Неразделни"/

- Яворе, мили Яворе,

що ти са клони виснали

и ти листа посърнали?

Дали ги слънце прежари

или пък слана попари?


- Калино, мила изгоро,

нито ма слънце прежари,

нито пък слана попари,

ами ма жалба нажали,

мъка са в сърце разпали.


Снощи си тука седяха

два млади, двама влюбени.

Клетва си вярна дадоха

утре ми да си пристанат,

в неделя да са венчаят.


Кога си мома отиде,

у тях са дошли сватове

и са я веке сгодили.

Нови каруци впрегнаха

и си момата вземаха.

    

Нейното либе сиротно

тука са върна самичко,

ножче си в сърце забоде.

Видиш ли, либе Калино,

под назе извор извира?


Това са, либе, сълзите

на младо момче обично.

За първо либе да жали,

до века да я оплаква

и да я мъртва очаква!

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??