29 авг. 2018 г., 11:51

Калпак 

  Поэзия
1038 4 7


В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.

 

Понесох с вяра на монах
по склона дара на небето
и сълзи бисерни пролях,
да мога чисто да прогледна.

 

Сълзите тръгнаха пред мен
реката спря да се тревожи 
и ги превърна в съвършен
гердан за бялата си кожа.

 

Тогава птицата запя
и хукна някъде реката,
а от дарения калпак
с едно перо поех нататък.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??