С камбанен зов на древни катедрали
Кажи, коя си ти? Защо ми си?
Не искам вече в мене да живееш!
Любов родена от компромиси…
с какво сърцето ми ще сгрееш?
Затуй: „Иди си бледа светлина“,*
аз искам в пламък пак да се превърна.
Не мога с твойта хилава луна,
Вселената отново да обгърна.
Ти истинското чувство изгори
когато моста между нас запали.
Но друга обич храм ще сътвори ...