Камбанка

16 янв. 2011 г., 13:45

Поэзия

587 0 3

КАМБАНКА

Аз не желая да бъда камбана,

що богомолците в храм е събрала

или, от бурята зла разлюляна,

за народната бран затрептяла.

А както синьото мъничко цвете -

нежно, свенливо, прекрасно -

не плаши се от ветровете,

да бъде лицето ми ведро и ясно.

Буря го страшна надолу превива,

студ му челцето красиво смразява,

ала камбанката пак се засмива

и всичко навред от любов засиява.

И пак зазвъняват вълшебните звуци.

Мелодия дивна сърцата ни гали.

И сякаш запели са бели капчуци,

на пролет вълшебна мечтите събрали.

Как искам и аз да съм цвете- камбанка!

Сърцето ми с радост и обич да пее!

Стихът ми кат лирата ясна да звънка!

Със хората в мир и добро да живее.

aborigen (Борко Бърборко)

2011-01-16T15:39:52+02:00

Бъди!
radenko (Радко Стоянов)

2011-01-16T14:49:26+02:00

Браво, Ани! Чудесна камбанка си ти. Продължавай да звъниш и да радваш хората.
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2011-01-16T13:51:45+02:00

Пного хбаво!