КАМБАНКА
Аз не желая да бъда камбана,
що богомолците в храм е събрала
или, от бурята зла разлюляна,
за народната бран затрептяла.
А както синьото мъничко цвете -
нежно, свенливо, прекрасно -
не плаши се от ветровете,
да бъде лицето ми ведро и ясно.
Буря го страшна надолу превива,
студ му челцето красиво смразява,
ала камбанката пак се засмива ...