Каменарчето е тук отново.
Чука, блъска, за какво!
За да може да прехранва
свойто скромно потекло.
Каменарчето е тук отново.
И по бузата му кръв струи.
Ала то сега не знае,
че го имало преди.
-Няма дързост, няма слава;
Няма радост във очите му дори.
-Само мъка изкована, върху бузите стои.
Потен, гладен и измамен,
там с чука си той стои;
Не мечтае той за слава,
а за правда в тез земи.
Депутат отнейде мина.
И го пита за какво!
С този чук се е размятал;
Кой го кара за какво?
Каменарчето му каза тихо.
Ще ти кажа за какво.
Защото всичко вие взехте... И живота ни дори.
И аз сега затуй със чука блъскам своята глава.
И се мъча да открия нов път към надеждата в света...
© Ангел Все права защищены