Сърцето е просто орган,

мислиш си ти.
Не може да бъде разбито,

убеждаваш се винаги.

Това са глупости, за любовта.

Всичко е просто една игра.

Живееш, за да разрушаваш

и от това приятно ти става,

когато използваш някое момиче, още дете,

а после го захвърлиш, без да потрепериш дори.

Не ти пука как ще живее след това,

как ще гледа, как ще спи спокойно тя.

Забравяш я бързо и вече вървиш към някоя друга.

Казваш си - какво пък, това е поредната курва.

А какъв си ти, че да убиваш хората така?

Спри и помисли, разбери какво им причиняваш сега.

Сърцето ти е спряло, вътре в гърдите,

Камък, не те интересуват на другите съдбите.

И пак се напиваш,

Поредната пребиваш.

Вика, крещи, а ти се усмихваш.

Моли те "Спри!", но ти просто не чуваш.

Излизаш навън, палиш цигара,

а тя сама в тъмната стая остава.

Сърцето ù бие, но мъртва вече е тя.

Душата ù стене, дори не може да заплаче сега.

.....

И така всеки ден продължаваш,

поредното момиче твоя жертва става...