Всяка вечер с радост се прибирам и за тях като дете примирам.
Те не знаят, че ги чака сеч, аз пък имам си двупръстов меч.
В кухнята настава страшна гонка! (Те не знаят, че съм шампионка.)
И навред парчетата хвърчат. (Те си мислят, че ще загорчат!)
Ала аз обичам и горчиви, не държа да има директиви.
Всички мигом с тръпка ще изям без дори следа от капка срам.
Ще попаднат тези шоколади под победната ми безпощада.
И разпръснати в какаов бяг, мои те ще са накрая пак.
Ще ги хапна гладно, ненаситна, а те ще махат беззащитни
със опашки от малинов сок в знак за преданост пред цар жесток.
Ще ги ям, каквото и да става – за душата детска ги венчавам.
Хайде, ти със мене си хапни и напук живота подслади.
© Камелия Виденова Все права защищены