Камъче

19 сент. 2006 г., 13:42

Поэзия

614 0 0

Вървях по житейския път,
но се препънах в камъче малко,
паднах и си ударих кракът
и това забави хода ми - жалко.

Но мина се време
и аз се оправих,
поех отново по пътя – без да ми дреме.
Това, което се случи - за него забравих.

Минах през същото място,
но до пътя беше се отворила яма,
същото камъче бясно,
организира ми отново измяна.

Без да му мигне окото
се подаде на пътя
и аз детето, горкото,
се сгромолясах на дъното със страшна сила.

Това падение уби душата ми,
прониза сърцето ми с меч,
но знаех, че това не е съдбата ми
и моето върховенство идва веч.

Излязох от ямата страшна
с гордо вдигната глава
бях цялата прашна,
но това не ми попречи на гордостта.

Сега стъпвам внимателно
всяка крачка премервам
и гледам старателно
никое камъче да не пренебрегвам.

Камъче

Свързани произведения

Комментарии

Предложения