Камък горещ
в памет на Здравко Карамитев
Гледаш пламъка с тайна надежда,
че чрез него ще победиш.
Но мисълта, че щом восъкът
изгори, той ще угасне
и това ще го тласне
под камък горещ да лежи.
И тогава решаваш да бъдеш кандило
и вечен огън в теб да гори.
И макар свещта в свещник да тлее,
в теб ще живее.
Помни!
© Мария Чонова Все права защищены
Вълнуващ стих!