Търпението граници си има –
безмълвно аз търпях, търпях, търпях…
И с него бях и пролет, лете, зиме –
надолу после бързо полетях.
Не ми хареса на върха – мъгливо.
И завистливо – долната тълпа
под тебе вика – яростно и диво,
към себе си те дърпа – и успя!
Търкулнах се към воя облекчено –
притеглянето земно не е враг.
А той ме грабна пак и устремено
нагоре закатери се – глупак! ...