Изяжте ме. Голяма съм. Ще стигна
глада ви кръвожаден да заситя.
За всекиго ще има късче стигма –
паспортът ви за рая на душите.
Разкъсайте. Без жалост. На парчета.
Засейте ме в безплодните си ниви.
Кръвта ми във граали разсипете -
аз пак ще съм от живите по-жива.
Напити и засѝтени, доволни,
че няма прах от тленното ми тяло.
Но нощем гузната ви съвест болна
ще зъзне под дебело одеяло. ...