Не винаги успяваме да покажем,
истинските чувства...не знаем как!
Защото думите засядат в гърлото
и като отрова ни горчат.
Преглъщаме все едно стъкла начупени
раздират и душите в нас...кървим!?
Как искам в тъмнината да крещя...
Ех ,Свят...толкова красив ,мъстиш си.
На този ,Свят войни не трябват му.
Загиваме от суета и срам.
Лъжи пророци мътят ни водата.
А ние доброволно влезнахме във ...