24 янв. 2007 г., 02:11

КАПАН 

  Поэзия
715 0 4
Пак е вторник! Потта пак тече!
Пак във мене се гмуркат въпроси
и кълват като гладно врабче:
търсят отговор - крехки и боси.
Докога ще боли съвестта?
Изкупител на грях ли съм само
или извор за жива вода?
А лекарство за съвести няма!
Аз превръщам се бавно в робот -
сякаш пътят отдавна избран е…
и ме люшка морето-живот,
съвестта ми щом пристан си няма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??