посветено*
Приличаш на капан за пеперуди,
a твърдата ти гордост е ранима.
Не ме търси от ляво. Аз съм мъртва.
Оставих само устните си. Да ги имаш.
И все да не достигат. Да се мразиш
- за ранните пожари, нежността си,
прибързала, а после закъсняла.
Издъхваща в бордеите. По масите.
Изплаквам всичко. Сънища строшавам.
И всяка нощ те гледм. Да те помня.
Болиш. Приличаш толкова на вятъра. ...