Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя,
че стигат до мене… Но изгубвам ги в края.
И реших, че е време да спра да те съдя,
щом така ти е писано - нека не зная…
Всяка вечер ги търся. Навярно съм луда.
Още себе си търся. И не че е грешно,
но не вярвам, че има животът заслуги,
че каквото си дал… не е просто човешко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайних случаях с конкретным указанием на нарушение и наличием доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!