Капитан

lubitel (Любител)
18 76

2 сент. 2009 г., 13:52

Поэзия

1270 0 5

Колко часа вече вълните достигат небето.

То е черно и огнено, вятърът блъска със бяс.

А сред бездни от пяна, от могъщи стихии пометен,

кораб бори се храбро сред тътен и трясък.

Пука мачтата тягостно, леера скъсан

и е страшно, напрегнато, но паника няма -

ще доплува, ще премине на щорма през ада,

без съмнение, защото е добър капитана.

И успява... Зад мола морето е толкова тихо...

Изтощени, моряците помпат водата във мокрия здрач.

Ще поправят повредите, няма нищо трагично,

с благодарност и мъжка признателност следват своя водач.

В колко битки таз морска съдба ги е брулила,

но със мъдрост и здрава ръка ги е вадил от всеки капан

и немеят защо, стиснал зъби, гледа тежко зад руля.

Те са дръзки, за тях капитанът е смел капитан,

щом превежда без страх своя кораб през буря,

но са млади, не знаят – капитанът е пò капитан,

ако корабът воден е тъй, че избегнал е бурята...