19 дек. 2009 г., 12:48
Декември пак завихря къдри от виелици,
потъват в преспи даже и... мечтите! Спират се
изгубени снежинки и на тази пуста улица,
адресът е: Душата - Горе... там, под стряхата,
прегърнал съм надежда странно-розова.
Безсмислено стаени страхове! И... ти!
Дали на думите невярващ, пак Любов аз
просех?... Изливах от отварата в Сърцето си,
отказващо на истината и дочуло във съня си
песен... Премръзнал славей!... Заваля
тъга в градината на спомена! Денят изнизва се,
а капката, застинала на миглите във крайчеца, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация