Вървях сам и задавах си въпроси

Видях сълзите в очите на човека който проси

Какво бих направил и какво не бих

А сълзите текaт като букви в този стих

Дъждът ги размиваше всички ги скриваше

Сърцето лудо биеше a капките звъняха

Моментите с нея само в спомените бяха /х2

Вятърът изтриваше образа и от очите ми

Нейните виждах само в мечтите ми

Скитах се търсенето измори ме

Под дъжда отчаяно виках - „намери ме”

Прекалено дълго търсих красотата

Прекалено много пъти вече падах на земята

Дали е писано карма или просто съдба

Продължавам да крача и слушам капките на дъжда