NikoVat (Николай Ватев)
10 26
11 февр. 2016 г., 22:58

Каприз на душата 

  Поэзия » Философская, Белые стихи
1060 0 6

Представих си, че вече ме няма
и всичко стана толкоз незначително
просто
лесно дори.
Полетях нагоре към моята мечта
към тайните, които не разбирах
към живота, който не изживях
към тебе, която никога не открих.
Забравих болката, която тъй добре
се бях научил да прикривам.

Времето спря.

Безвремието отми отровата
от кожата ми
от лицето ми
от съзнанието ми.
От мен.
Безвремието ме обгърна
и вече не се страхувах
и вече се примирих
със всички загуби.
Безвремието ме обгърна
и вече я нямаше заблудата, че
някой ще ме спаси
от самия мен.

---
Това сън ли бе?
Или реалност?
Или само копнеж?
Може би поредната игра на съдбата
или видение в сянка от пламък на свещ?
Каприз на душата – логично звучи!
Поглед наивен
през незрящи очи.

Представих си...

© Николай Ватев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най-искрените ми поздравления!
  • Не зная какво да кажа, Лили, освен УАУ!!!
    Поднасям ти искрените си благодарности!
  • "Полетях нагоре към моята мечта
    към тайните, които не разбирах
    към живота, който не изживях
    към тебе, която никога не открих.
    Забравих болката, която тъй добре
    се бях научил да прикривам.

    Времето спря."

    Мечтите, копнежите, химерите се оказват единствената и най-голямата истина...а реалността се определя от тях...другото не е истината...
    Така че мечтай, копней, обичай, живей...живей със сърцето
    и твори...
    Обожавам белите стихове!!!Удоволствие за мен беше да прочета тази твоя творба, но не само защото обожавам този стил в писането...това е най-малкото...удоволствие е защото в нея прочетох това, което обичам да чета, а именно сърце, искреност, мечти, музика, живот...!!!Има го специалното нещо, което не само грабва...
    Поздравления!!!
  • И аз си представих!
  • Благодаря, Мисана!
    Радвам се, че ме посети
  • "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо", като "сън или реалност...или като поредната игра на съдбата...". Безвремието рано или късно спохожда времето! Поздрав за написаното, Николай!
Предложения
: ??:??