Нима съм "Твоето", а ти вълшебна...?
Преплитаме си пръстите за миг.
Чела опрели в тишината звездна,
душите в ехо слушат немия си вик...
Приседнали и гушнали се свято,
издишваме трептяща топлина.
Сега сме двамата сред необята -
матирани с неземна светлина.
И няма време и пространство.
И няма форми, граници, тела.
Лъчистото и вечно странстване -
към непристъпни огнени била. ...