КАРАЙ ДА ВЪРВИ
Тази вечер се погледнах във очите
на несветеща звезда.
Сам себе си замислено попитах:
„Е, видя ли се сега?”
Край мен подскачаха немирно
щастливи пламнали лъчи –
играчки за деца наивни.
„Такъв, какъвто си и ти” –
си казах и извиках силно:
„Абе, Ачо, карай да върви!
Весели хора, весел живот
като притча излята от фея.
Всеки е бог и талант, и деспот.
Да не би само ти като скот да живееш?”
© Ангел Веселинов Все права защищены
Поздрав,Ачо!