6 мая 2007 г., 20:20

Картина 

  Поэзия
541 1 1

След някой час бурята ще свърши,
слънце ще се покаже зад облака сив,
но дърветата, които вятъра прекърши?
Кой ще върне пейзажа ми красив?


Буря завладя морето прекрасно.
Като кон, див, необуздан от ръка,
така заляха земята вълните властно
и във кал превърнаха пръстта...


И слънцето зад облаци бе скрито
и тъмнина владееше пейзажа ми тих
и от мълнии морето бе разбито,
с думи не може да го опише бедния ми стих.


Просто шумът разби тишината гробна
и не позволи на ума ми човешки
на сила, без да пита, ме грабна
и ме остави на своите си копнежи.


Така водата изпълваше ме жадно
и дъжд на едри капки заваля,
вятър духаше, безмилостно хладно
и тази картина просто ме заля...


Сега четката не може да пресъздаде
това, което тялото страстно усети,
не може тази хладнина да отдаде,
спомена сам остава вовеки...


Дори и стихът ми беден
не може да ме прегърне,
защо животът гаден
не може в картина да го превърне?

© Няма значение Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??