Кратък сън на жена,
обичана до насита,
положила глава
върху възглавницата
на сигурно рамо.
Докосвам с устни челото,
като последен щрих от четка
в ръката на Майстора.
Съзерцавам
трепването на ресниците
пред вдигане на завеса;
загатнатите хълмове
на притихналото тяло;
светлосенките на възторзи,
падения и страсти,
които ще изчезнат
в люлката на една прегръдка
или в един кратък сън...
Картина,
която бих нарисувал.
© Иван Христов Все права защищены