КАРТИНА, НАРИСУВАНА ВЪРХУ ЕСЕННО МОРЕ
По крайбрежната улица залезът с цвят на смокиня
бавно в скута на кроткия прилив вечерен изтля.
Сякаш някой терзия край плажа притихнал премина
и платнище от есенна тиха умора разстла.
Всеки бързаше вкъщи да скъта последното лято –
дъх на праскови, орехи, смирна и късче тамян.
А небето в юмрук беше стиснало късчето злато
и висеше над празния, съскащ от скука, талян.
Ето, стигнахме с тебе чертата на пътя разделен,
подир който си тръгваме – всеки отдето дойде.
И каквото роди се, след нас ще потъне безследно – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.