Вековен град под бетонни бараки

разголва своите тротоари.

Край запустели къщи в кофи с боклук

своя прехрана търсят клошари.

Художник зад Руската църква

допива поредната бира.

По вечерния Раковски старица

захвърлена хартия обира.

На „Славейков” и „Графа” млада жена

протяга кокиче, от студ ярко синьо.

Ослепели, отминават я хора –

днес бил денят на Свети Валентин.

С цигулка на „Раковски” и „Вазов”

момиче разговаря с Дебюси.

Следобедно слънце унесено

я гали с последните си лъчи.

По безлични улици безпътните сенки

следват непрегръщани хора.

Вечер след работа със свито сърце

се прибират зад бетонни стобори.

На пейка в квартална градинка

за сън се приготвя пресъхнала душа,

отправяйки невиждащ взор нагоре

за малко топлинка в нощта.

Нощната стража от голи дървета

бди над пустите улици.

На пейка до църква двама разменят

пред бутилка свои измислици.

С тъмното си злато са покрили

листа каменните павета.

Безплътни сенки по звездна стълба

се изкачват към рай от несрета.