Тази любов ме убива, по-добре още днес дъхът ми да спре
В моят живот за себе си чужд, аз съм призрак
Нищо не чувствам и желание нямам
Умирам, блуждая, жадуващ твоите ръце..
А всичко понякога е толкова пъстро, обагрено в ярка тоналност
Само с една твоя дума и вече съм друг
Обичам живота и искам от него да взимам, да пия
Химера, мираж, илюзорна реалност…
Надеждата в мен не съм изгубил до края
Но дали не е по-жестоко така
Всеки ден парче от себе си късам
Болка, умора, безконечна тъга…
Един ден щастието като слънце за мен ще изгрее
До теб ще седя и просто ще те гледам в очите
Без да чувствам уплаха и без да мисля дори
И душата ще разцъфне, сърцето ми ще пее
Защото до мен ще си ти…
А колко вероятно е и това никога да не се случи
Тогава, о моя проклета съдба
Твоята жестокост как мога да надмогна
Отчаяние, бездна, борба, самота..
Как себе си да очистя и с нови очи да видя днешния залез
И кога ще повярвам, че любовта е взаимна
Мъка, безразличие, радост, катарзис…