Няма път към дома ти, когато си сам.
Стари стъпки умират под плаващи пясъци.
Дръзки спомени ронят схлупения таван,
а да пееш е тихо и да дишаш е тясно.
Нераздадена обич разкопчана ври в теб
и чертае в сърцето ти нови мехури.
И сапунена краткост те побутва напред –
да обичаш, раздаваш, но и мразиш, и хулиш.
Да лекуваш с раздърпани ризи душа
от останки от нещо, с което си дишал....
Да изтриеш докрай всички стари неща
и със слепи очи да си ги пренапишеш.