Последният трамвай в нощта се вряза
и грозно впи ръждивите си зъби
в лицето й. Студени от омраза
седалки сто, като отровни гъби
в душата ми проникват и поникват.
Изтръпнала, като врабче се мята
в прозорците, превръща се в реликва
от пуст некропол, шепа кал в земята,
вибрираща под тежките талиги.
Тя ужасена гърчи се на прага
в очакване... и въздух не достига...
не иска да се вози... да избяга ...