16 сент. 2009 г., 13:16

Катастрофа 

  Поэзия
564 0 4

И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град
обгръща ме в прегръдка сива.
Тук всеки има свой си рай и ад
и грозното с красивото се слива.
А в този миг с надвесени луни
над булеварда, сив и прашен,
прозорецът ми в мрак мълчи
от толкоз светлини уплашен.
И шумовете разпознава вече -
полиция, линейка, удар на коли...
Прозорецът ми гледа от далече
и пак свечерена София блести...

© Хриси Саръова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за отзивите!
    Моля всички, които са се засегнали (несофиянците) да ме извинят. Преди няколко вечери видях тази случка от прозореца си и тя оживя на листа ми.
  • Ей, Хриси, заобичахме този град и теб...Поздрави! Ваше Благородие
  • Ала това си е само за София и за ния важи, а къде са останалите?Да не би да са по-маловажни?
  • Здравей!
Предложения
: ??:??