На високото дърво, в една хралупа,
Катеричка Рунтавелка храница трупа,
готви се усърдно за зимните дни,
когато навън сняг навали.
На стилажчето отдолу орехите нареди,
лешниците в торбички по средата подреди,
гъбките най - отгоре. На конци дебели
наниза манатарки, червенушки и сърнели.
После застла си леглото
с пухчета и тревички меки от сеното.
На хралупата сложи шишарка за вратичка
да е пази от студа и лошата птичка.
Преди в леглото да си легне за сън,
вратичката отвори, погледна навън.
Щом показа си леко нослето,
видя чудото в гората и полето.
Навсякъде станало е красиво и бяло
от изтъканото със снежинки дебело одеяло.
Зимата бе дошла и завила земята
да са на топло тревичките и семената.
Севернякът танцуваше с Вихрушка в полето.
Мразчо Катеричката щипна по нослето,
тя бързо залости вратичка,
с одеялце зави се и затвори очички.
© Никола Яндов Все права защищены
Както съм писала в разказа, майката доведе и малките. Много ми е интересно как художествената измислица се превърна в истина.
https://otkrovenia.com/bg/proza/runtavelka