7 окт. 2013 г., 11:11  

Като буря сама 

  Поэзия » Другая
1025 0 12
Цигарена, димна, плътна завеса
обгръща отрано света.
Къде съм, представа си нямам къде съм,
защо съм до болка сама?
И скупчват се облаци гарвани горе,
прегракнали черни ята.
Съвсем нелогично, в свят пълен със хора
се чувствам ненужно сама.
Тъгата се сипе на едри парцали,
порой върху мойта съдба.
Помита, завлича, пронизва, прогаря
душата ми, тъжно сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Все права защищены

Предложения
: ??:??