26 нояб. 2013 г., 22:57

Като деца 

  Поэзия
564 0 0

Отново ми се иска да съм малка -

като дете да бъда потопена,

в купела с водата осветена.

Нечистото от мен да се отмие,

петна от злоба, мисли с черна кал

и думите - ранили ме без жал!

 

Дали по-лесно ще е, ако всеки има 

една звездица от небето ясно,

да му напомня детството прекрасно -

как сме били невинни и безгрижни...?

Та никога сърцето да не знае

какво е - пред съдбата да роптае...

© Теодора Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??