19 сент. 2015 г., 21:27

Като децата 

  Поэзия
459 0 11

Като децата


Играят си на жмичка думите

съвсем като децата

претърсват скришните места

надничат в тишината


Редуват се да мижат и броят

не ги мързи да спазват правилата

до сто замръзва целият им свят

а после се изнизват в тъмнината

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Таня, Благодаря Ти за невероятното стихотворение в коментарното поле.
  • Какво ли не правят думите, играят на жмичка и надничат в тишината.

    Тишина. И в тишината думи,
    поискали на глас да изкрещят,
    да хукнат по издрасканите друми
    и цветно по паважа да цъфтят.
    Да пръскат пак уханията нежни,
    да свиват за любимите гнезда,
    забравили за битките си прежни
    да пърхат с пеперудени крила.
    Запели пак любовните си трели,
    душите ни извайват чудеса.
    В щриховани слънца за нас изгрели,
    те, думите се раждат... в тишина.
  • Поздрави, Йоана!
  • ... и ни оставят с усмивки на лицата Поздрави!
  • Вале, обобщил си изреченото. И неизреченото. Благодаря Ти.
    Любомира, нотите са като буквите, с тях записваме мелодията на душите си. Благодаря Ти.
  • Думите като деца... като нотите
  • Мария, не знам за къде сме без тях, но знам, че ако не ги оставяме да броят, поне до десет, преди да "заплюят" другарчетата си ще си оставаме с липсите на хора, заради глупостта на гневния миг. Благодаря на Всички.
  • Закъде сме без тях?!
  • Палавници са, Доче.
    Аз също си ги пожелавам, Илко.
    Красив коментар, Людмил.
    Ценя присъствието ти, vvvictor.
  • Палавници!
  • Тъй си е, стареят думите и онемяват. Има и изключения, разбира се. Например онези жарки думички "обичам те" (между двама), могат да "преброят" като едното нищо, чак до двеста, преди да се "изнижат в тъмнината" Опааа, ами в поезията? - Там, същите тези думички, май "броят" от векове. Докъде ли са стигнали с броенето? Изчакай мъничко, моля те, докато проверя!
Предложения
: ??:??