С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи,
наивно вярва с простичко доверие.
Там злото бързо ще си замълчи,
преди да се превърне във високомерие.
В детето лесно се стопява гордостта,
обича с истина, свободно, чисто.
Когато се смалявам побеждавам пошлостта,
където е Христос е толкова лъчисто