Като двайсетгодишни
Как премина животът ни, с теб не разбрахме.
Загрубели от болки на любови предишни,
раболепна признателност не пожелахме.
Просто гръм ни удари. Като двайсетгодишни.
И, загърбили двамата настояще и минало,
за мига си живеем. Без проблеми излишни.
Продължаваме, все така, да летиме със вятъра.
И все тъй да се любим. Като двайсетгодишни.