Харесвам те! Като жена! И не само -
обичам те и си ми надежда и си вяра,
че ще оживея в този свят голям!
Дали защото носиш името на мама
и още с пъпната ми връв
си кодирана в кръвта ми?
Може би! Не знам! Едва ли...
Душата ти обичам,
ах, твоята душа,
която тъй извира от очите...
изгубен се намирам там,
ръцете си протягам към огнище... ...