23 сент. 2014 г., 09:28

Като икона във храма 

  Поэзия » Любовная
559 0 4
Привърши септември. Есента се сбогува.
Прибра си магията чаровникът листопад.
Примряла, Природата тихо добрува,
приготвя кожуха за първия сняг.
Последният ден е толкова светъл.
Слънце в небето е редкият грозд.
Тъжна е Есента, в рокличка златоцветна
тихо се радва на дюля и грозд.
Топло в сърцето. Есента си е ласка.
Не искам да вярвам, че ще дойде и зимата.
Нашата приказка... Тя е прекрасна!
Ще ми се, Боже, и в бялото да я има... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
: ??:??