Като кокошки
цял ден ровимe
боклука,
за няколко трошички
щастие и хляб!
О, докога и за какво
ще се мотаем тука,
прескачайки
насам-натам
един и същи праг!
Не се замисляме
затуй,
не се тревожим...
За повече трошички
все ще се кълвем!
И динени кори
се мъчим да си
сложим...
и от чуждото
да можем,
да крадем!...
© Христо Славов Все права защищены