Сега са просто уморени,
отказали се да са впряг -
те просто са конете остарели
един на друг са се опрели.

А бяха луда двойка - впряг,
от очите им искри, и в гривите им сняг!
Пътищата гълтаха в едно
Копитата им чаткаха като едно!

Подковите им са отдавна нечия украса,
каляската им веч е вехта и прашляса,
и в очите им тъгата притаена -
голямата им мощ е тъй сломена!

Уморените коне не тичат,
уморените коне не ги обичат,
ден след ден погиват
уморените коне, тука ги убиват.

Ренета Първанова