Като лист от дърво аз се мятам на път към земята
и в безреда пикирам със ляв, или десен завой,
а душата самотна във полета с мен се премята,
все едно на кой хълбок ще легна за вечен покой.
Да отроня сълзата последна в пръстта от очите,
поглед впил в заснежения в утрото скален сив връх
и утихна след миг на тревата блажен, безразличен –
един лист пожълтял, непотребен, останал без дъх.