Като лястовици
се стрелкат мечтите
в небето
високо,
лазурно.
Пронизват с крилата
в дълбокия
устрем,
летят
към сърцето
на късното слънце.
А слънцето с поглед
погалва
лицето ти.
Аз съм щастливата сянка
на листа отронен…
Чувства бълбукат -
извор
сребърен,
бял,
докосва краката ми
самодивено чисти.
Знаеш ти.. къде е 10-ката!