16 апр. 2008 г., 08:33

Като монета, сгушена в тревата... 

  Поэзия » Любовная
1032 0 33

Предадено доверие и срутен свят!?
Дали за тебе е било решение -
да сринеш истина, градена между нас,
със доминиращото свое поведение!?


Сърцето ми потъва в забравата...
А мислех, че откривам те, когато
бях спряла и дори да се надявам,
а ти - като монета във тревата...


Бе неочаквано за мен - открит късмет.
Предчувствах края и на самотата,
заложих разум и сърце на теб...
като угарка от цигара ме премаза,


изпепели, разкъса и душата ми.
Дъждът удави със вгорчената сълза
последното в мен, посятото...
Кога спокойна е тогава Любовта!?


И ще мога ли отново да повярвам,
че от света на приказки ще дойде ТЯ -
тъй свежа, истинска и искрена,
без други сметки, с порив на кръвта...

 

Два свята, преоткрили другия в себе си?

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??