26 февр. 2008 г., 09:26
Като дъжда през ласкаво лято
по малко те имам, но вярно е
и когато обич докосваме свято,
дланите ни светят благодарно.
Като снежната пряспа във зима
по малко те искам, но леден
и когато грешки с дъха си топим,
сърцата изпитваме в ритъм пореден.
Като топла радост, под гърдите скрита
по малко те чувствам, но вечно
и когато заговорят смирено очите,
покълва в нас чувство сърдечно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация