Като неканен гост
влизаш в моята душа,
по изпепеляващ мост
навлизаш бавно в дълбините на сърцето ми,
разбиваш го и си отиваш,
а сълзите ми като пороен дъжд се стичат.
Протегнах ръка и се опитах да те спра,
но ти като цигарен дим изчезна в ноща
и в сърцето ми гасне бавно една надежда.
Сърцето си опитвам аз да събера
кристалче по кристалче от страшната тъма,
но болка жестока ме пронизва
и душата ми със самота обгръща.
И след дълги дни и нощи на страдание
съвзвх се аз,това беше само изпитание,
но зная историята ще се повтори
и отново ще разбиеш сърцето и душата мои.
Като неканен гост на прага на сърцето ми стоиш
и чакаш пак да го изпепелиш,
но вратата моя за тебе вече е заключена,
а ключа къде загуби ти кажи?!