Като нокът

apriori (Уморена)
34 32

14 июл. 2012 г., 11:36

Поэзия

506 0 2

През сълзи криво се усмихвам пак

и влакове изскърцват раболепно...

С обувки леко бавно стъпвам в мрак.

И глупава уплаха в мен просветва...

И паля мигом в страх цигара - цяр -

и тихо я изпушвам в тишината...

Очите пазят своя жар. От здрач

и вопли от съня ми ме налазват...

С лъжовно плавен, малко рязък такт

в мен воплите изплакват с прах мечтите...

... и вият релси с тънък вълчи глас,

А ти си остър нокът... и ме впиваш...