Ръцете ти единствени не галеха,
а исках топлината им да взема.
От мен ги пазеше като от Дявол -
душата ти не е за мене...
От устните ти търсех да живея,
самотни моите те домълчаха.
Не ме докосваха и са студени...
Допри ги в моите, че изгоряха.
Очите ми не искаха да плачат,
виновните сълзи не домиляха.
А ти, сърце, виновно си, виновно,
че никога не те разбраха... ...